Босът на Локомотив Пловдив Христо Крушарски даде официално изявление по повод собствеността на клуба и факта, че до момента никой не е отправил официално предложение към него за закупуването на акциите. Крушарски отново припомни, че не приема за официално предложение изявления по медиите, както и предлагане на апартаменти вместо пари – това, което направи пловдивският бизнесмен Иван Пашов.
Крушарски сподели, че е бил убеден от Христо Бонев да не спира да финансира детско-юношеската школа, като босът ще продължи да дава пари за нея. Собственикът на Локомотив Пловдив заяви, че се надява скоро да се намери човек, който да застане начело на клуба при положение, че има финансовата възможност да го издържа и управленския опит да го ръководи.
Ето цялото изявление на Христо Крушарски, публикувано в официалния сайт на Локомотив Пловдив:
“Измина вече месец и половина от този момент, в който реших да спра финансирането на ПФК Локомотив. За този период не получих нито една официална оферта, за да се разделя с акциите на клуба. Държа да подчертая, че за такива не се приемат изявления през медиите. Когато ги използваме за посредник, се получава шоу, не и добър и изгоден бизнес. Впоследствие предлагаха в устен разговор не пари, а апартаменти. Това за мен не е сериозно.
Искат да правят и одит на клуба. Бяха поискани цял набор от документи, като всъщност голяма част от тях са публични, публикувани в търговския регистър и всеки може да ги види. За останалите документи, с цел да не бъде изнасяна вътрешна информация, поисках да се подпише договор за конфиденциалност, като все още няма развитие в този аспект.
Това е истината към момента и я дължа най-вече на тези, които се опитват да внушават, че едва ли не съм източвал клуба, макар самите те да са наясно, че не е имало по-голяма прозрачност във финансите на дружеството в нито един предишен период.
За мен е важно да видя човек, който разполага с финансовите възможности да издържа ПФК Локомотив Пловдив. Като видя колко пари се слагат на масата, ще кажа дали съм съгласен да продам акциите или не. Слабо ме познават тези, които ме обвиняват в алчност и тънки сметки. В живота ми такива са правени много, но все на мой гръб.
Инвестирал съм много в клуба, а за терените в „Тракия“ съм дал над 1 милион лева. До ден днешен всички пари, които съм получил и вложил, са оставали само и единствено в клуба! Ако някой нарича това източване или кражба, значи просто хвърля кал по името на Локомотив. Нека някой грамотен да дойде и да се убеди, като види действителните неща, които са документирани, за разлика от това, което заварих в клуба.
Времето си минава, но с всеки изминал ден става все по-лошо за клуба. Настоятелният Христо Бонев успя да ме убеди да продължа да финансирам детско-юношеската школа. Все пак децата не са виновни за нищо в тази ситуация и не трябва да са потърпевши. Техният талант рано или късно ще ги изведе до място в първия тим, ако получи нужното отношение и подкрепа.
Наблюдавам и следя мачовете на отбора, като отново ми направи впечатление, че доста наши футболисти, особено по-младите, са направо сривани със земята. Това може да се окаже и пагубно за тяхното развитие като футболисти и не бива да се допуска. Хората трябва да осъзнаят, че най-добрата инвестиция е в тези, които са израснали с „черно-бялата“ идея.
Надявам се съвсем скоро да се намери нов човек, който да застане начело на клуба, да има финансовата възможност да го издържа и управленския опит да го ръководи. Времето на големите приказки изтече, трябват спешни действия, аз съм отворен за диалог и преговори, но няма да допусна нито изнудване, нито клеветничество. Време е някои да осъзнаят, че с отношението към бившите инвеститори най-добре илюстрират това, което може да очакват и бъдещите. А кой ще иска да си дава парите там, където след време ще го изкарат крадец?!
Лошото е, че от десетилетия някои в и около клуба така и не проумяха, че в стар кладенец не се плюе, защото не се знае кога пак ще ти се наложи да пиеш вода от него. Може да не им се вярва, но винаги може да става по-зле и както ми се струва, камъкът вече е бутнат по нанадолнището. За да се спре, някой ще трябва да се жертва, аз вече знам какво е да си под него и да те тъпчат. Много понесох, но всичко си има граници.
Мен също ме боли от загубите, но единственото, което мога да направя е да помагам на децата.
Другите не го заслужават!
Христо Крушарски”
