Раздялата между Левски и Станислав Генчев след края на есенния полусезон и в серия от 5 поредни победи на “сините”, дори с уговорката за незадоволително представяне на терена, изглежда меко казано странна.
Не са много, а със сигурност са прецедентни, случаите в световен мащаб, в който старши-треньор бива уволняван след серия от 5 поредни победи – без значение от игровото представяне на дадения отбор.
Задължително е да се добави и безспорният факт, че като точково съотношение през есента с Генчев начело Левски генерира повече точки както в сравнение с отбора под ръководството на Николай Костов през изминалия сезон, и при Мъри Стоилов по-рано.
Разбира се, обявените причини за раздялата бяха други и свързани с различия във визията за развитието на отбора в спортно-технически план. Със сигурност обаче няма как с лека ръка да бъде подминат фактът, че математически приключването с Генчев изглежда изключително нелогично.
При всички положения, по време на разговорите между ръководството и старши-треньора, за които Stosport има информация, че конкретно по темата с развитието на Левски спортно-технически, те не са били един и два в последно време, Генчев е изразил несъгласие да отстъпи спрямо вече изградените си идеи и спрямо вижданията си около напускащи играчи и входящи трансфери.
Така например, Станислав е входирал списък с напускащи като желание от негова страна, който е бил съставен от четирима футболисти, трима от които са Евертон Бала (да не бъде привличан за постоянно), Фабио Лима и Джавад Ел Джемили. Ръководството от своя страна не е било съгласно да приключи взаимоотношения с въпросните футболисти или най-малко с голямата част от тях.
Генчев също така не е имал намерението да промени системата на игра и подхода по време на мачовете, като същевременно ръководството е искало категорична промяна в представянето и стила на Левски изобщо.
И тук изниква въпросът, който сам по себе си е изключително субективен за едни и вероятно напълно ясен за други – кой трябва да взима спортно-техническите решения в Левски? И как да бъде поделено влиянието. Едни биха казали, че последната дума трябва да бъде на собственика и ръководството, в качеството им на собственик и ръководство. Други биха предпочели варианта с пълното доверие към старши-треньора, който да има функциите на нещо като британското тълкувание на “мениджър”. По информация на Stosport, Станислав Генчев със сигурност е клонял, поне в известна степен, към второто, още когато е подписвал с Левски.
Часове след раздялата между Генчев и Левски несъмнено витае чувството за несправедливо освобождаване на младия специалист от клуба, с оглед свършената работа дотук, а в известна степен и резултати, и отново, въпреки незадоволителното представяне в част от мачовете.
