След 14 изиграни мача Левски, който преди старта на сезона а и в неговото начало афишира много сериозни амбиции, изглежда вече загуби шансове за така чаканата и желана от фенове и хора, обвързани с клуба, шампионска титла. Или поне с реалните надежди за трофея.
Четири загуби от 14 мача са твърде, твърде много за отбор, който има претенции за трофеи. А може би още по-притеснителното в лагера на Левски трябва да бъде играта на отбора, която с изключение на първите 3 или 4 кръга, далеч не оправдава претенциите на “сините” и на треньорския щаб, който ги ръководи.
Още с пристигането си на “Герена”, Станислав Генчев бе попитан в каква схема ще бъде построен Левски. Младият специалист първо отговори, че никога не си е представял негов отбор да играе с трима централни защитници и остави вратата за постройка с двама такива отворена. Съвсем малко по-късно Генчев вече бе убеден, че футболистите, с които разполага, предполагат задължително използване на 3-5-2 – и така в продължение на вече 15 официални мача.
По-интересното в случая е, че и двете изказвания на Генчев по повод постройката на игра бяха преди всички или поне преди огромната част от входящите трансфери на “сините” през лятото, които далеч не бяха малко. И тук изниква въпросът защо Генчев, след като смята, че няма желанието негов отбор да играе в подобна постройка, не коригира по подходящ начин профила на новопристигащите, за да може в крайна сметка Левски да изповядва далеч по-подходящата откъм традиции на отбора, а и откъм стил и ДНК, система на игра с двама централни и общо четирима защитници?
Със сигурност в онзи момент Станислав Генчев и щабът му имаха и възможност, и време да привлекат необходимите профили футболисти в случай, че считат, че с настоящите тогава няма как да построят отбора по различен начин. А от друга страна предишният старши-треньор на “сините” Николай Костов го направи и игра 4-2-3-1 със същия състав – без дори нови трансфери.
При настоящата система на игра е видно, че Левски се представя по-скоро в стил и ефективност на един корав отбор, но нищо повече. А дори определението “корав” често не се оказва точно, защото подобен профил тимове рядко имат висок процент загуби – а Левски вече по-скоро е в тази зона. Станислав Генчев често напомня, че “сините” са отборът с най-много попадения през сезона дотук, което първо вече не е чист факт, защото Лудогорец е с равен брой такива – по 25. Второ – Левски вкара 10 от головете си в два мача и 14 от тях в 3 – срещу Локомотив София (6), Ботев Враца (4) и ЦСКА 1948 (4). В останалите срещи столичани далеч не са особено резултатни, дори обратното.
Моментът и ситуацията, в които Левски се намира, изглежда логичен, а и според някои – наложителен, за промяна на схемата на игра. Подобен ход от страна на Генчев и треньорския щаб обаче от една страна ще отвори много допълнителна работа за тях и отбора – докато Левски се адаптира към нова постройка, а от друга – ще бъде явно признаване на кардинална грешка от страна на старши-треньора.
Грешка, която Генчев е време и трябва да признае, и да поправи.
